Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров, който в момента е служебен министър на културата, направиха нови дигитални записи на химните на България и на Европа, съобщават от националния оркестър. Те ще бъдат качени на сайта на Министерски съвет, откъдето всички институции ще могат да ги изтеглят безвъзмездно. Новите записи са направени в зала „България“ и освен че притежават висока художествена стойност, отговарят и на технически изисквания на новото време, коментират от екипа на националният оркестър. „През XXI век – времето на интернет и изкуствения интелект, България заслужава да има дигитална версия на оригиналния български химн и на химна на Европейския съюз“, казва маестро Тодоров

Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров, който в момента е служебен министър на културата, направиха нови дигитални записи на химните на България и на Европа, съобщават от националния оркестър.

Те ще бъдат качени на сайта на Министерски съвет, откъдето всички институции ще могат да ги изтеглят безвъзмездно.

Още от рубриката На 12 март в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас ще бъде открита фотографската изложба "майки | дъщери", която е съвместен проект по идея на архитекта Десислава Стоянова и фотографа Георги Георгиев.  Той е вдъхновен от темата за взаимоотношенията между няколко поколения жени в едно семейство и представя личната изповед на авторката Десислава Сто ... Вижте повече

Новите записи са направени в зала „България“ и освен че притежават висока художествена стойност, отговарят и на технически изисквания на новото време, коментират от екипа на националният оркестър.

„През XXI век – времето на интернет и изкуствения интелект, България заслужава да има дигитална версия на оригиналния български химн и на химна на Европейския съюз“, казва маестро Тодоров.

Основа на музиката и текста на българския химна е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле, по време на Сръбско-българската война. Песента е утвърдена за химн през 1964 г. През годините текстът е променян многократно. Оркестрацията на официалната версия на българския химн е на големия български композитор Александър Райчев.

През 1972 г. Съветът на Европа приема „Ода на радостта“ за свой химн. През 1985 г. тя е приета от лидерите на Европейската общност за официалния химн на Европейския съюз. Музиката е част финалното Presto на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен, в което е включен и текста от „Ода на радостта“ от Фридрих Шилер.